Метамфетамините ще идват в сънищата ти: бивш употребяващ споделя мъчителното си минало

„Метамфетамините са обсебващи, чукат на вратата, проникват в ума ти“, казва Джонатан Кларк, бивш употребяващ.

„Взимат нещо от човека вътре, от вътрешното ти Аз и омагьосват целия ти начин на мислене.“

„Ще идват в сънищата ти, ще идват в мислите ти и ще те изтезават години наред.“

Това са думи на мъж от Манджъра (Австралия), който е започнал да експериментира с наркотици със своите приятели, когато е бил на 14 г., да пие запойно и да пуши марихуана.

Малко по-късно, на 16 г., той е започнал да употребява хероин, а по-късно – амфетамини.

„Пристрастих се, преди да разбера какво става и животът ми основно се въртеше около наркотиците“, казва той.

През годините Кларк е успявал да се измъква и да се връща в обкръжението на наркотиците, да флиртува с тях, но винаги е успявал да запази работата си на пълно работно време.

Така е било до момента, когато един от надзорниците в работата му предлага метамфетамини.

„Мислех си, че са като амфетамините, но беше нещо напълно различно“, казва той.

„Изпитваш това еуфорично щастие, което те обзема и нищо не може да го надвие.“

„Изведнъж започваш да сравняваш всичко друго в света с това чувство и нищо не може да се сравни с него, нито дори хората, които обичаш.“

Метамфетамините скоро поглъщат живота на младия мъж.

Кларк се отдръпва от приятелите и семейството си и крие употребата, свързвайки се най-вече с други употребяващи като него.

„Взимах метамфетамини, които ме държаха буден по два, почти три дни, а понякога оставах буден по 4-5 дни, без да спя или ям“, казва той.

„С приятелите, с които употребявах, обсъждахме колко ги мразим, но колко здраво са ни хванали в капана си.“

Кларк се опитва да се пребори със зависимостта си няколко пъти, прекарвайки периоди от 6 до 8 месеца, без да употребява.

Но метамфетамините всеки път го примамват отново.

Чак когато получава първия си психотичен епизод, Кларк решава окончателно да спре.

„Бях употребил метамфетамини и отидох да спя, легнах си и чух ясно доловим глас, който ми говореше“, казва той.

„Веднага си помислих, че това е гласът на дявола.“

„Той ми каза: „Ще ти отнема разсъдъка и ти никога няма да се оправиш, ще загубиш ума си завинаги“.“

От този момент нататък Кларк търси подкрепа в религията си и започва да изучава ефектите на наркотика върху тялото.

Включва се в терапевтична програма за тийнейджъри и търси помощ при Анонимните наркозависими.

Въпреки че няколко пъти влиза в рецидив, Кларк казва, че терапевтичната програма и неговата вяра са му дали инструментите, от които се нуждае, за да не потъне и да се бори със зависимостта.

„Сякаш проклятие тегне над живота ти и ти трябва да го развалиш; ако не го направиш, то винаги ще бъде там и ще се опитва да те хване“, казва той.

Но дори сега, след като е бил чист дълго време, метамфетамините още обитават сънищата му.

„Сънувах метамфетамини вчера“, казва той.

Кларк казва, че би искал да стане възпитател, за да образова младите хора за наркотиците и да им помага в техния път към възстановяването.

„Мога да кажа на един зависим, че съм бил там и знам какво е, че има светлина и че има свобода“, казва той.

Казва, че със законодателството в момента е трудно за един бивш зависим да стане консултант, но той не се отказва.

„Мисля, че повечето програми, които са създадени така, че да дават възможност на зависимите, да им помагат и да им позволяват и те да помагат на другите, са огромна част от успеха“, казва той.

„Няма нищо по-удовлетворяващо от това да виждаш как хората се освобождават и отново се превръщат в себе си.“

„Дъното е добра основа, върху която да построиш живота си отново.“

Източник

 

6 мита за зависимите жени – част 2

В първата част на статията разгледахме две от най-разпространените погрешни схващания за жените и зависимостта. Ето и останалите четири мита:

  1. Стигмата към зависимите мъже и жени е една и съща.

И жените, и мъжете, които са зависими, често са съдени строго от обществото заради своята зависимост. При жените обаче стигмата е дори по-голяма. Това от своя страна разколебава много от тях да признаят проблема си и да търсят помощ.

Жените имат много роли и отговорности, като това включва и ролята на майка, което допълнително засилва срама. Бременните зависими се сблъскват с най-голямата стигма. Според проучване 25% от бременните жени, които имат опиоидна зависимост, остават нелекувани и изследователите са убедени, че стигмата е част от бариерите, които стоят пред лечението им.

  1. Злоупотребата с вещества повлиява жените по същия начин както мъжете.

Изследванията показват, че жените се пристрастяват към лекарствата по-бързо и по-бързо повишават дозата. Това развитие на толеранс е наблюдавано специално за опиати, канабис и алкохол. В процеса на лечение жените често са изправени пред повече медицински, поведенчески, психологически и социални затруднения.

  1. По-вероятно е жените да търсят помощ и лечение на зависимостта си.

Жените се сблъскват с редица пречки пред лечението за зависимостта си, включително семейни отговорности, финансови ограничения, транспортни проблеми и стигми. Изследванията показват, че вероятно в резултат на тези пречки жените са по-малко склонни да получат подходящо лечение заради злоупотреба с вещества или да търсят специализираната грижа, от която се нуждаят.

Много жени се чувстват по-комфортно в център за рехабилитация само за жени, където лечението е съобразено с техните потребности и те могат да споделят чувства и преживявания без разсейване от страна на противоположния пол.

Основните компоненти на лечението могат да включват целенасочена подкрепа за работа по проблемите, свързани с изнасилвания, проблеми с деца, домашно насилие и други форми на травма, както и лечение на съпътстващи заболявания.

  1. Жените се връщат към употреба също толкова често, колкото и мъжете, и по същите причини.

Добрата новина е, че жените, които получават лечение заради злоупотреба с вещества, се справят много добре. Те се връщат към употреба по-рядко от мъжете, може би защото са по-склонни да направят необходимите промени и да използват терапия за емоционална подкрепа.

Когато жените се връщат към употреба, това често е по по-различни причини, отколкото при мъжете. Отрицателните чувства и проблемите с взаимоотношенията най-често предизвикват завръщане към употреба на наркотици за жените, докато мъжете са склонни да се връщат в отговор на положителни преживявания, които ги карат да са по-непредпазливи или да си дадат правото да се отдадат на желанието си.

Всички тези погрешни схващания държат жените в цикъла на срама и пристрастеността. Но с по-голяма инвестиция в изследванията, които са чувствителни към пола през последните години, и в центровете за лечение, предлагащи специализирани програми, съобразени с техните нужди, ние разбираме по-добре от всякога как да подкрепим жените по пътя им към възстановяването.

 

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/where-science-meets-the-steps/201704/6-myths-about-women-and-addiction

 

Аутизъм и зависимост

В следващите редове е продължението на обзора на статията Addiction and Autism: A Remarkable Comorbidity?“ на Patricia JM van Wijngaarden-Cremers, Wim Van den Brink и Rutger Jan van der Gaag, които разглеждат и обсъждат доказателствата за евентуална коморбидност между разстройства от аутистичния спектър и зависимостите.

Авторите предлагат някои възможни базови обяснения за връзката между аутизъм и зависимост:

Трудности при социалното взаимодействие

Проблеми със социалната чувствителност: обикновено хората с аутизъм имат затруднения със социалното взаимодействие още от ранна възраст. При хората със зависимо поведение тези проблеми ескалират, когато зависимостта към веществата и загубата на контрол прогресивно се развиват. При някои индивиди със зависимост тези затруднения могат да възникнат след като преживеят детокс – това би могъл да бъде един от индикаторите, които да насочат към хипотеза за  възможен подлежащ аутизъм, имайки предвид, че повечето зависими възстановяват социалните си умения след успешна детоксификация и последваща рехабилитация. Веществата могат да улеснят социалната ангажираност. Много хора, които са притеснителни или се чувстват социално неудобни, са склонни да използват вещества, за да „подпомогнат“ справянето си с напрежението от социални срещи. По същия начин страдащите от аутизъм, които все пак имат социални контакти, могат да преживяват ползи от употребата на вещества, които да помагат за справянето с по-сложни социални ситуации.

И тъй като тревожността и депресията са много често срещани сред индивидите с аутистични разстройства (над 85% в случаите),  необходимостта за облекчаване на напрежението чрез използване на вещества е разбираема.

Невробиологични прилики

Изглежда, че има много силни прилики на невробиологично ниво между аутизма и зависимостта; на такова ниво, че някои могат да се чудят дали всъщност двете заболявания не споделят общи невробиологични корени.

аутизъм и зависимост

Скоро проведени изследвания показват силно припокриване при дисрегулацията на лимбичните кортико-стриатални вериги между индивидите със зависимост; обсесивно-компулсивно разстройство; синдром на дефицит на вниманието и хиперактивността и аутизъм. Изследванията дават доказателства и сведения за общи корени на допаминоергична дисрегулация в три кортико-стриатални пътеки. Ако увреждането е основно разположено в сензомоторния контур, то клиничната експресия ще бъде неврологично състояние – такова като болест на Паркинсон или дори болест на Хънтингтън. Нарушенията във функционирането на „когнитивната“ кортико-стриатална част ще се изрази под формата на  разстройства, свързани с дефицит на вниманието и хиперактивност. Нарушения или прекъсвания на „лимбичната“ кортико-стриатална част ще се проявят клинично като зависимо поведение. При аутизма допаминоергичните регулационни вериги са прекъснати и в трите области.

От еволюционна гледна точка може да се хипотезира, че и двете – зависимостта и аутизма – са отклонения от нормалнитe адаптивни стратегии за справяне на индивида и вида. Например изявеността  и фокализацията върху миризми играят главна роля в първичното привързване. Основен поведенчески модел, който дава възможност на детето да оцелее чрез търсене на храна и комфорт при неговата майка. Този превес на фокуса на миризмата и оралното проучване персистира при хората с аутизъм, както и при тези със зависимо поведение.

Допамин

Хората с аутизъм имат тази свръхчувствителност, при която тяхната нормална регулация на възбуда е недостатъчна. В опит да се справят със ситуации, пренатоварени от стимули, те проявяват склонност към развиване на силна свръхфокусираност или стереотипи, в резултат на което настъпва фронтално допаминово изчерпване, предоставящо им приятна релаксация.

При зависимостта генетичната уязвимост предполага по-слаба компактност на допаминовите рецептори в централната система за възнаграждение, което е причина за по-слабата чувствителност по посока на „типичните“ възнаграждения, което ги прави лесно отегчаващи се и по-зависими от търсенето на „интригуващи“ ситуации или поведения. На поведенческо ниво обсебването с веществото или с поведението става по-интензивно, за сметка на редуциране на другите дейности и социален живот, за да се стигне до момент, в който зависимият бива изхвърлен от нормалното общество.

Борба

При индивидите с аутизъм необходимостта от социални контакти и нуждата да се излезе от изолацията ескалират по време на юношеството. Те се измъчват от борбата със социална си странност и с липсата на чувствителност по отношение на нуждите и очакванията на другите. Този процес много често е фрустриращ и употребата на алкохол, канабис или на по-силни наркотици улеснява пътя към включването в някакви социални активности и социални групи.

Има и сходства на генетично и психофизиологично ниво, които могат да допринесат за разбирането на уязвимостта към зависимост при аутизма.

Серия от изследвания демонстрира силна зависимост към ендогенни опиоиди при индивиди с аутизъм.

Нарушенията, свързани с допаминовата чувствителност, изглежда играят роля по отношение на някои характеристики при аутизма, свързани с регулацията на когнитивно и емоционално ниво и участващи в стереотипите и вглъбеността.

Разстройствата от аутистичния спектър и зависимостите могат да се възприемат като нарушения в развитието, при които генетичната предразположеност и уязвимост играят роля, която може да бъде предизвикана от ранен стрес (неразбиране на околната среда, травматизация и тормоз) и усложнена от настоящия стрес (тревожност, социална изолация), в резултат на което се нарушава правилното функциониране на кортико-стриаталната допаминергична регулационна система.

 

 

 

Моят зависим близък е съгласен да се лекува, а сега накъде: детокс и психосоциална рехабилитация

Вече съм направил/а консултация със специалист и съм по-наясно какво означават детокс и психосоциална рехабилитация и какво ни предстои като лечение. Има различни варианти.

1. Може би моят близък се нуждае от детокс (детоксификация). Какво е това? Това е периодът, който е необходим на организма да се изчисти от употребяваното вещество и да преминат неприятните (а понякога и животозастрашаващи) симптоми на абстиненцията. Тъй като тези симптоми са най-силни при зависимост към вещества като опиати, алкохол, барбитурати и бензодиазепини, обикновено се налага зависимият, решил да се лекува, да премине през такъв период.

Детоксът може да се извърши по два начина:

В болница – психиатрични болници или центрове за психично здраве, психиатрични отделения или клиники към други болници, някои отделения по токсикология.
Извън болница (амбулаторно) – амбулатории към психиатрични клиники, специализирани кабинети към медицински центрове, кабинети в ДКЦ, индивидуални или групови практики за специализирана медицинска помощ.

Лекуващият психиатър прави оценка на състоянието на зависимия и определя кой от двата начина е подходящ. По време на детокса зависимият получава медикаментозно лечение, а на някои места – и групова или индивидуална психотерапия.

Детоксификацията в държавните институции в повечето случаи е безплатна, а в частните се заплаща.

Много е важно да помня, че детоксът е само една от първите стъпки в лечението на зависимостта. Неговата цел е единствено да се стабилизира физическото състояние на моя близък и не може да реши проблема в дългосрочен план.

2. Моят близък не се нуждае от детокс или вече успешно е преминал такъв. Сега вече следва същинската част от лечението, която е и по-дългосрочна. Нарича се „психосоциална рехабилитация” и нейните цели са няколко:

• Да успее моят близък да спре изцяло употребата на наркотици/алкохол или играта на хазарт за един дълъг период от време, а защо не и завинаги.
• Да промени начина си на живот и да заживее с грижа за здравословното си състояние.
• Да постигне промяна в поведението си, така че отново да бъде приет от обществото и да може и сам да се утвърждава като негов пълноправен член.
• Да постигне вътрешна промяна и да се научи на самоконтрол, автономност, да разбира своите чувства и преживявания, да се научи да определя себе си като успешен човек.
• Да подобри отношенията си със своите близки и приятели, да си намери/задържи на работа, да продължи образованието си.

3. Какви видове програми за психосоциална рехабилитация има в България? В тези програми задължително работят специалисти – най-често психолози, психиатри и социални работници. Всички те са обучавани именно за работа със зависими. Лицензираните програми са регистрирани в Национален център по наркомании.

Програмите за психосоциална рехабилитация се делят на два основни вида: нерезидентни и резидентни. В нерезидентните програми зависимият прекарва само определено време от деня или седмицата, докато в резидентните живее 24 часа от денонощието.

Нерезидентните програми са няколко вида:

• отворена програма, работеща по модела „терапевтична общност” – участниците я посещават всеки работен ден за не по-малко от 8 часа;
• дневни центрове към психиатрични болници и центрове за психично здраве;
• дневни програми, насочени към хора с проблемна употреба на вещества;
• програми за работещи (вечерни програми);
• програми за ресоциализация.

Резидентните програми са:

• терапевтична общност;
• болнична рехабилитационна програма.

4. Заплаща ли се лечението в програмите за психосоциална рехабилитация? За нещастие, в повечето случаи отговорът е „Да”. Лечението на зависимости не се поема от Националната здравна каса.

Рехабилитацията е безплатна единствено в програмите към психиатричните болници и центрове за психично здраве. Но тъй като голям брой от програмите се осъществяват от неправителствени организации и частни практики, там се налага зависимите или техните семейства да заплащат такси за участие.

През последните няколко години Националната стратегия за борба с наркотиците чрез Министерство на здравеопазването финансира частично някои от лицензираните програми в България. Това финансиране поема отчасти или изцяло психосоциалната рехабилитация на ограничен брой зависими от наркотици, които получават доходи под официално установената за дадената година линия на бедност.

5. Къде мога да се обърна за повече информация и насочване? Всеки работен ден между 9:00 и 17:00 ч. можете да се свържете анонимно с Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта на телефон 0888 991 866 или чрез чата и имейла в нейния сайт. В последния също можете да намерите много полезна информация.

Как да помогна на мой близък зависим да получи лечение?

Какво представлява заболяването „зависимост”?

Много често хората, които не познават болестта зависимост, смятат, че техните зависими близки  са безволеви и че с малко повече дисциплина и воля могат да се справят с „лошия си навик”.  Много е важно да се знае, че когато става дума за зависимост, волята е последното нещо, което взима участие във възстановяването. „Воля” и „зависимост” са взаимоизключващи се понятия.

Това е така, защото зависимостта е сериозно хронично заболяване, което предизвиква трайни промени в мозъка, психиката и поведението. Въпреки това, излекуването е възможно, но сериозните заболявания изискват и сериозно лечение.

Зависимост може да се развие към много видове наркотици, към някои лекарства, към алкохол, никотин, хазарт, интернет и компютърни игри. Всъщност, какъвто и да е причинителят на зависимостта, става дума за едно и също заболяване.

Какви са първите стъпки, които трябва да предприема в търсенето на лечение?

1.    Да намеря информация – мога да започна с търсене в интернет пространството и да намеря отговори на въпроси като: „Какъв е този наркотик и как действа?”, „Какво се случва при зависимост?”, „Може ли да се лекува и как?”, „А къде се лекува?”, „Плаща ли се лечението?”.

Това, за което трябва да внимавам, е надеждността на източниците и професионализма на хората, които предлагат лечение. Трябва да помня, че чудотворно, бързо и лесно лечение няма, нито лекарство-панацея.

2.    Да намеря специалист – добре е да потърся такъв, който работи именно със зависими. Той може да бъде психиатър, психолог или социален работник. Възможно е да живея в малък град и там да няма такъв. Или просто да не познавам никого. Тогава мога отново да се обърна към интернет. Информацията там не винаги е актуална, но ако мога да се свържа с някой, който да ме насочи в търсенето, защо не? Мога да потърся Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта: телефон 0888 991 866.

3.    Да се срещна със специалист – това е начинът да разбера доколко е дълбок проблемът и какво ни предстои в справянето с него. Не е нужно аз да знам всичко за зависимостта, нито пък да се нагърбвам сам/сама с лечението ѝ. В такава трудна ситуация всяка помощ е добре дошла.

По какъв начин се лекува зависимостта?

Съществуват различни методи и програми за лечението на зависимост, повечето от които се прилагат и развиват по света от много години. Някои от методите се опират на голям натрупан опит и доказана с годините степен на ефективност. След като не съм специалист, а просто човек, който търси помощ и не познавам (добре) тези методи, е важно да имам предвид няколко неща:

•    Успешността на едно лечение зависи в най-голяма степен от желанието и усилията на самия зависим. Никой друг не може да се лекува вместо него. Ако той още не е съгласен на лечение, трябва първо да му бъде помогнато да се мотивира и чак след това може да се очаква някакъв успех. За процеса на мотивиране най-добре може да помогне специалист.

•    Няма един-единствен метод, който да е еднакво добър за всички зависими. Всеки човек има различни нужди, трудности и възможности, затова изборът трябва да се направи внимателно и след проучване и/или изпробване на повече възможности.

•    Само лекарства не помагат. Зависимостта съвсем не засяга само тялото, а и психиката, и поведението на човека. Приемането на едно хапче няма как да научи зависимия да се справя с проблемите си във всички области на живота. За това психосоциалната рехабилитация е от много голямо значение.

•    Няма как да лекувам своя близък тайно от самия него. Зависимият е основен участник в процеса на своето възстановяване и аз няма как да го избегна – все пак това е неговият живот.

•    Зависимостта е хронично заболяване, което може отново да се върне в живота на моя близък (дори и повече от един път). Това означава, че често пъти се налага отново да се предприеме лечение. Звучи обезкуражаващо, но шанс няма само за онези, които не опитват. Това, че няма излекувани зависими, не отговаря на истината. Излекуваните хора са сред нас, но ние дори не знаем, че са имали такъв проблем.

•    Зависимостта няма как да се лекува бързо – в рамките на няколко дни или седмици. Няма как толкова много и различни поражения, нанасяни с години, да се „поправят” за нула време. Лечението всъщност е един процес на учене и промяна, който изисква поне няколко месеца и още време за поддържане на постигнатото. Ако целта е да спася моя близък, то времето е най-малкото, което мога да инвестирам.

•    Участието на семейството в лечението е от огромно значение за неговия успех. Най-общо казано, стълбовете, които крепят едно лечение и го водят към успех, са три – участието на зависимия, участието на специалистите и участието на близките на зависимия. Липсата на който и да е от тях прави нещата значително по-трудни. Партньорството между всички е огромен плюс.

Следва продължение

Трябва ли „да удариш дъното“, за да потърсиш помощ за зависимостта си?

Употребата и злоупотребата с психоактивни вещества вреди не само на психическото и физическото здраве, но също така оказва влияние и на социалните контакти, личния живот и самооценката.

„Да удариш дъното“ може също така да включва:

  • Загуба на работа;
  • Раздяла с интимния партньор
  • Проблеми със закона;
  • Психически и физически проблеми;
  • Финансови проблеми;
  • Чести прояви на непристойно/социално неприемливо поведение;
  • Занемаряване на външния вид;
  • Смяна на социалната среда;
  • И др.

Повечето хора смятат, че зависимият от наркотици и алкохол има проблем едва когато загуби всичко и здравето му сериозно се влоши. Митът, че „пътят нагоре започва едва когато удариш дъното“, е твърде остарял и деструктивен. Проблемът изобщо не трябва да стига до подобни размери, защото е важно кога употребяващият ще реши да потърси помощ. Колкото по-рано се случи това, толкова по-лесно ще протече лечението.

Няма нищо позитивно в това да падаш дълго в дълбоката яма на зависимостта. Тогава просто ще имаш повече път нагоре. Има достатъчно симптоми, по които можем да забележим, че назрява проблем с употребата. Тогава е добре да се потърси своевременна консултация със специалист.

Отричането

Хората често „удрят дъното“ именно заради отричането на проблема. Това е защитен механизъм, с който зависимите избягват да се сблъскат с проблема и да предприемат действия за разрешаването му. Дори когато животът им тотално се разпада, те пак са склонни да винят за това други фактори. Дори често смятат, че веществата са единственото им спасение и убежище, а не източник на проблемите.

Комфортната зона на зависимостта

Мисълта да напуснат комфортната зона на употребата може да е крайно стресираща за употребяващите. Зависимите гледат на лечението като на ревнива любовница, която заплашва да открадне най-скъпото им, което им носи облекчение и наслада. В такъв момент злоупотребяващите не са способни да надникнат извън заблудите на зависимостта и да осъзнаят какво се случва с живота им.

Да удряш дъното отново и отново

Пациент на д-р Марк Уиз му споделил за перипетиите, през които преминал по време на зависимостта си – за това как попаднал в затвора, как загубил семейството, приятелите и колата си. Тогава докторът го попитал защо си е позволил да продължи да затъва. Не се ли е усетил какво се случва с живота му? Пациентът му отговорил : „Когато не цениш себе си, нямаш граници и лимит на това колко надолу можеш да пропаднеш.“ Всъщност се оказало, че колкото по-зле се чувствал за това, което прави с живота и себе си, толкова по-надолу си позволявал да падне. Нещо като акт на самонаказание. Тогава, когато усетил дъното, взел решение да спаси живота си.

За това, ако търсите някой, който да промени живота ви – погледнете в огледалото. Не позволявайте да усетите дъното дори когато не се чувствате добре в кожата си. Първата крачка извън комфортната зона е трудна, но я разширява и вече сте готови за втора.

huge.15.78083

 

Знаците и симптомите за зависимост към психоактивни вещества

Има много вещества, чиято употреба може да доведе до зависимост. Това могат да бъдат различни наркотици като хероин, кокаин, амфетамини, канабис и други; алкохол; никотин;  различни видове лекарства, които съдържат опиати като кодеин или пък лекарства от групата на бензодиазепините.

Представяме ви някои от знаците и симптомите за зависимост, които могат да ви помогнат да разпознаете проблема и да потърсите помощ, независимо дали става дума за вас или ваш близък човек.

Симптомът е нещо, което човек усеща и описва с думи, а знакът е нещо, което другите хора забелязват у човека. Например, сънливостта може да бъде симптом, а разширените зеници – знак.

Когато човек е зависим от някакво психоактивно вещество, като наркотик, алкохол или никотин, той не е в състояние да контролира употребата му. Той продължава да го взима, дори когато това му вреди, като човекът може да е наясно с тези вреди, но може и да не е. Зависимостта може да предизвика почти непреодолими по силата си желания за употреба на дадено вещество. Затова, когато един зависим реши да спре употребата, за него се оказва изключително трудно да го направи без помощ.

Знаците и симптомите за зависимост към психоактивни вещества варират в зависимост от индивидуалните особености на човека, от вида на веществото, към което е зависим той, от неговата семейна история (генетична обремененост) и от обстоятелствата в личния му живот.

• Човекът прави опити да спре употребата на дадено вещество, но не успява – често се случва при зависимостта към наркотици, алкохол или никотин.

• Появяват се симптоми на абстиненция – когато кръвните нива на даденото вещество паднат под определено ниво, зависимият човек страда от физически и свързани с настроението симптоми. Например: непреодолимо желание за употреба, резки промени в настроението, избухливост, лоша концентрация, депресия и чувство на празнота, чувство на безсилие/безизходност, гняв, язвителност, чувство на яд/обида. Възможни са загуба или повишаване на апетита. Безсънието е чест симптом на абстиненцията. В едни случаи зависимият може да има диария, а в други – запек. При някои вещества абстиненцията може да отключи прояви на насилие, треперене, гърчове, халюцинации, обилно потене.

• Зависимостта продължава въпреки съзнаването на здравословните проблеми – човекът продължава да употребява веществото редовно, въпреки че страда от заболяване, свързано с него. Например, един пушач може да продължи да пуши дори след като е развил белодробно или сърдечно заболяване.

• Жертване на социален живот и забавления – някои дейности се изоставят заради зависимостта. Например, един алкохолно зависим може да откаже покана да отиде на екскурзия или да прекара един ден в плаване с лодка, ако няма наличност на алкохол. Един пушач може да реши да не се среща с приятели, само защото те ще ходят в заведение или ресторант, в които не се пуши.

• Поддържане на добър запас – хората, които са зависими от някакво вещество, винаги държат да са сигурни, че имат добър запас от него, дори и в случаите, когато не разполагат с достатъчно пари. Зависимите жертват домашния си и личния бюджет, за да имат колкото се може повече от веществото.

• Поемане на рискове – в някои случаи зависимият върши рисковани неща с цел да се сдобие с веществото, като например кражби или проституция.

• Отново поемане на рискове – зависимият може да върши рисковани неща, докато е под влияние на веществото, като например шофиране с превишена скорост.

• Начин за справяне с проблеми – зависимият човек обикновено чувства, че се нуждае от своя наркотик, за да може да се справи с проблемите си.

Знаците и симптомите за зависимост-1Източник