Защо хората пият алкохол – един поглед от миналото

алкохолПредлагаме ви част от книгата „Психологията в твоя живот“ на един от светилата в българската психология – проф. Генчо Пирьов. Частта, която ще цитираме по-долу, е от главата „Как човекът се уравновесява с измененията в средата“. Книгата е писана през 1976 година и въпреки че текстът не е нов и има някои нюанси за борба с капиталистическото общество, има неща, върху които и днес можем да се замислим. Ето какво пише авторът за употребата и злоупотребата с алкохол и други опиати:

„Уравновесяване чрез „бягство“. …Наистина хората употребяват алкохол по различни поводи и при много случаи. Обикновено това започва по подражание на другите, явява се като една от проявите на конформизма („да не останем назад от другите“, „да не бъдеш черната овца в стадото“). Пиенето е свързано с различни обичаи и традиции, като празници, сватби, погребения, различни чествувания и др. С това то е добило широка популярност сред всички слоеве на населението във всички страни.

Известно е, че алкохолът има свойството да въздейства сравнително бързо върху психическото състояние на човека и поради това е лесно той да привикне да го употребява при всички случаи, когато се намира в по-особено положение. А веднъж привикнал на това, необходимите дози, за да се получи желания ефект, все повече се увеличават, докато в много случаи се стига до алкохолизма като трайно състояние с болестни симптоми.

Проучванията върху психологията на алкохолиците, които отначало са били „умерени“ консуматори на алкохол, показват няколко особености в тяхната психика. Една от тях е повишената загриженост, чувствителност при междуличностните отношения. В желанието си да преодолеят някои психически бариери, като стеснителност, чувство за изолация, пренебрежително отношение към тях, те прибягват до помощта на чашката, която лесно развързва езиците и премахва тези бариери. Това се потвърждава от обстоятелството, че най-честата практика на пиене се наблюдава в компания, а не при изолиране от другите. Но несигурността и нетрайността на влиянието на алкохола в междуличностните отношения се вижда от често наблюдаваното явление, когато веселото и задушевно настроение минава внезапно в противоположното, което води до разгорещени спорове и побоища.

Според същото проучване хората, склонни към алкохолизъм, се отличават с емоционална незрялост. Те се поддават повече на негативни настроения, имат неудържими желания, егоцентрични са, имат неконтролирани емоции, които са склонни да изразяват в действия, отколкото в думи. Дори и да не са налице тази особености, те се култивират при употребата на алкохол.

Друга особеност във връзка с това се изразява в слаба устойчивост и поносимост на фрустрации. Поради това и при най-малки затруднения тези лица прибягват до алкохола, който ги кара временно да забравят затрудненията си. Характерен е примерът на Федя Протасов от „Живият труп“ на Л. Н. Толстой, който пие, за да забрави своето силно фрустриращо положение на „жив труп“. Същевременно типично е това „развързване“ на езика и намален самоконтрол под влияние на алкохола – причина да издаде своята най-съкровена тайна. Този пример илюстрира и друга психологическа страна – чувството на изолация на човека от неговата социална среда, което той се стреми да заглуши с алкохол.

В тясна връзка с това се намира и друга особеност на човека под влияние на алкохола – неговият стремеж към тържествени изказвания, към позата на големеене и величие. Това е характерно състояние, в което липсва чувството за мярка, когато човек крои неосъществими планове, дава нереални обещания пред себе си и пред другите, за което при трезво състояние съжалява. То е свързано и с една особеност на личността на много алкохолици, а именно съзнанието за малоценност, за невъзможността да постигнат желаните цели. Опиването преодолява временно това самочувствие. За да поддържа нереалната си висока самооценка, човек се стреми да продължава по-дълго пиенето. Това се получава и без да има осъзнат стремеж към него.

Аналогично е положението и при пиене, за да се затъпи чувството на вина за нещо, което човек е извършил. Като се откъсва от своя действителен живот, човек се затваря в една „алкохолна клетка“, според израза на Тибо, в която живее временно.“

(из „Психологията в твоя живот“, изд. Партиздат, София, 1976, с. 280-282)

Please follow and like us: