Цялото човечество сме изправени пред криза, която е на много нива – здравна, социална, емоционална, отношенческа, интерперсонална. Това е нещо, което всички споделяме. И дотук. Споделяме общ контекст, но какво правим с личните си преживявания и история в този момент?

Народният фолклор вече роди множество шеги по темите и аз искрено споделям идеята, че хуморът и иронията са добър спасителен пояс в трудни времена. Под шегите и закачките обаче все пак стои реалността, която е важно да не игнорираме.

В ситуация на криза актуалните трудности и проблеми не изчезват с магическа пръчка, а напротив, дори биха могли да се обострят, защото в ситуация на криза човекът е като ранено животно. Кризата създава много несигурност, а оттам и тревожност. Несигурността и тревожността понякога ни карат да регресираме до ниво, в което реагираме, водени от инстинктите си – бием се, бягаме, искаме да се предпазим.

В ситуация на стрес сме склонни да действаме импулсивно и много бързо се връщаме към стари и познати модели на поведение, водени сме от вярванията си и предразсъдъците си. Трудно успяваме да се овладеем и да установим връзка с реалността. Трудно успяваме и да установим каква точно е реалността в морето от заливаща ни информация. В опит да я уловим и да се докоснем до така бленувана сигурност четем повече и повече. Търсим тази твърда почва под краката си, която ще ни помогне да останем прави и да продължим.

Сега раненото животно е и в клетка. Затворени сме в домовете си. Изолирани сме. Оставени сме на себе си. Целият свят се клати и няма кой да ни гарантира сигурност. Към това се прибавя и още едно предизвикателство – другите.

Какво се случва на семейната сцена?

За онези семейства, в които цари известно спокойствие и разбирателство, това е време, в което ще забавят темпото, ще имат повече време един за друг, всеки сам за себе си и ще се отвори пространство за нещо ново. Предизвикателствата пред тях ще са как да поддържат баланса и да се адаптират към новата ситуация. На тях ще предложа няколко прости идеи по-долу.

За по-голямата част от семействата обаче нещата не стоят по подобен начин. Това са семействата, в които има употребяващи наркотици или алкохол или зависими. Семействата, в които има непрестанни конфликти и дори насилие. Семействата, в които цари несигурност и заплаха, пред която страхът от вируса бледнее. Семейства, които до този момент всячески са избягвали да прекарват време заедно, защото това е причинявало болка и страдание за всички. Сега на тези хора им се казва да останат вкъщи, да не се срещат с други, да се изолират – да останат там, където ги боли и ги е страх. Страх ги е много повече от това да са навън. И тези хора ще кажат, че вирус няма, че трябва да работят, ще се бунтуват срещу това, че някой ограничава свободата им. За да се спасят. Но не от вируса.

Ситуацията днес ми напомня, че голямата трагедия е свързана с това, че не се чувстваме сигурни точно там, където трябва най-вече да сме – в собствените си семейства и с близките си хора. Че нямаме път към тях, а някои дори се страхуват. Има такива, които в този момент са затворени с насилниците си. Някои в момента се справят и със зависимите си близки и роднини.

Темите за насилието в семействата, както и за зависимостта, са огромни. Чувствам, че нямам право да ги подценявам като давам общи съвети, насоки и идеи как да се справите с тези проблеми. От опита с работа с хора в подобни ситуации знам, че това е дълъг път и изисква много работа с подкрепата на специалисти. Това, което за мен беше важно да напомня, е, че няма нужда в това наистина да сте сами. Грижете се за себе си и търсете помощ и подкрепа в мига, в който се почувствате заплашени или в безизходица. Опции има дори в сегашната криза!

Напомням ви за места, с които можете да се свържете, в случай че имате нужда от помощ:

1. Ако имате проблем със свой близък, който е зависим – обърнете се към Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта https://www.drugsinfo-bg.org/.
2. Ако се чувствате заплашени и/или върху вас се упражнява каквато и да е форма на насилие – свържете се с Гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – 0800 18 676.
3. По други теми, които са важни за вас, и за които имате нужда от подкрепа – има психолози, които работят и онлайн.
4. Други контакти, които биха ви били полезни – https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/drugi-organizatsii/.

За тези, за които предизвикателството ще е да се адаптират към новата ситуация, предлагам някои основни идеи:

1. Структурирайте добре времето си – това създава сигурност. Определете си време за работа, почивка, общо време със семейството, лично време за себе си. Включете и нещо ново, за което досега не сте имали време. Отделете си лично работно и учебно пространство, което да е различно от това за свободно време. Правете и някакви физически упражнения вкъщи – помагат за тревожността, а и отнемат от времето за четене на апокалиптични новини и търсене на симптоматика.
2. Помислете за нещата, които истински ви тревожат от реалността, и правете конкретни неща за тях. Повтарям правете, а не четете и не премисляйте. Например, ако се тревожите за финансовата си стабилност или за развитието си, решете какво в реалността и днес можете да направите точно за тях.
3. Четете по-малко и прекарвайте по-малко време в социалните мрежи – с близки и приятели можете да си направите график и на ротационен принцип. Някой може да следи новините и да информира другите само за наистина значимите неща.
4. Придържайте се към препоръките на специалистите – превенцията е най-доброто лекарство във всички области. Ако не се излагате на риск, намалявате и поводите за тревога.
5. Питайте собственото си семейство за идеи и препоръки как да структурирате времето си. Заедно разпишете план по областите от т. 1. Сигурна съм, че ще има страхотни идеи. Експериментирайте с идеите на децата си или за разнообразие пуснете контрола и дайте право на половинката ви да реши 😉
6. Питайте и приятелите си как се справят те. Ще почерпите опит от друга семейна култура и ще опитате нещо ново. В нета видях доста идеи и препоръки от близки и приятели, които ми се сториха страхотни.

Помнете, че най-сигурният начин човек да излезе от криза е като не спира да върви. Не е нужно да го прави сам, но е важно да не спира да действа. Бъдете здрави – по всички възможни начини.

Автор: Марина Попова