Защо децата се нуждаят от правила и последствия?

Вероятно няма да се изненадате, че като човек, който работи в гимназия, често се сблъсквам с  деца, които тестват граници, нарушават правила и правят лоши избори. Също така не е рядкост да се срещна с родители, които са изгубили контрол над ситуацията и не знаят какво да правят.

Отглеждането на подрастващ е една от най-предизвикателните задачи за един родител. Внезапно се оказва, че детето, което познавате като сладко и любящо, изведнъж се превръща в раздразнителен и непокорен тийнейджър. Вероятно ще започнете да се чудите какво се е случило с него. А може и да установите, че родителските стратегии за отглеждане, които до този момент сте прилагали, вече не действат.

Докато нещата все още не са излезли от контрол, за един родител е възможно да се справи със социалните, емоционалните и поведенческите промени, които се случват по време на юношеството.

Много родители не търсят помощ, докато не се окаже, че вече изобщо не се справят със ситуацията. Когато се срещам с родители за първи път, често виждам едни отчаяни хора, които са опитали всичко от торбата си с трикове, за да подобрят нещата. Всъщност това, което се е случило, е, че семейството вече здраво е заседнало в негативните си модели на взаимодействие.

През първите сесии с родителите изследваме обичайните стратегии, които използват, когато възникне проблем. Те често споделят, че се карат/крещят, поучават и наставляват, заплашват с последствия или се опитват да изискат разумни обяснения за поведението им от децата си. След това ги питам кои стратегии действат и кои не. Не е изненадващо, че повишаването на тон често води до ескалация на конфликта, поучаването не води до желания резултат, а това да искаш рационално обяснение от нерационалния тийнейджърски ум също се оказва невъзможно.

Въпреки отчаянието им, че нещата не се променят, родителите признават, че често не изпълняват заплахите си, че ще наложат наказание или някакво последствие. Когато ги питам защо, те често казват: „Ами защото ще ми се ядоса.“

Защо всъщност е цялото това избягване на тийнейджърския гняв?  Мисля, че подбудите са основно две – егоистична и самопожертвователна. На първо място кой родител иска да си има работа с нацупен, кисел, гневен тийнейджър? Не познавам такъв родител, в това число и аз не съм такава. Съвсем разбираемо е, че родителите искат да бъдат обичани от своите деца. Ние се жертваме толкова много и правим толкова много, за да обичаме и да се грижим за децата си. И всъщност се надяваме да получим същото в замяна.

Програмирани сме така, че да искаме да направим децата си щастливи. Това желание често се превръща в избягване на всяко нещо, което може да ги разстрои, включително това да им наложим последствия за негативните им поведения и действия.

Правилата и последствията са много важни за всяко дете. Без значение как реагират те, децата имат нужда от тях, за да могат едновременно да ги тестват и да се чувстват защитени от тях. Създаването на структура и това, че могат да предвидят какво ще последва като отговор на действията им, им помага да се научат да се саморегулират. Също така им помага и да започнат да се учат от грешките си.

Да отглеждаш деца е като да ги пуснеш да карат колело със спомагателни гуми. Понякога допълнителните гуми са подкрепа и зачитане, понякога те идват като правила и последствия. Въпреки това, те подпомагат и водят вашето дете по един здравословен и успешен път. Да не поставяте правила и последствия е като да премахнете спомагателните гуми преди вашият тийнейджър да е развил умения за успешно функциониране в света.

Позволявайки на децата си да изразяват гняв в защитена среда, всъщност им помагате да развият емоционалната си интелигентност. Ако постоянно ги предпазвате от фрустрация, гняв, тъга, те може да не се научат да регулират емоциите си или да ги изразяват по един социално приемлив начин. Важно е да помните, че родителстването не е свързано с това да бъдеш харесван. Отказвайки се от поставянето на правила и налагането на последствия, всъщност пречите на детето си да влезе и да се адаптира в един свят, в който има правила и последствия.

Какво можете да направите?

– Установете реалистични правила и последствия: Това помага по много начини. На първо място е лесно да прилагаш и отстояваш правила, които вярваш, че са логични и смислени.  Второ, ако установите реалистични правила, децата ви по-лесно биха могли да ги понесат. Реалистичните последствия от нарушаването на правилата също са важни. Не заплашвайте с неща, които няма да успеете да отстоите. Децата забелязват, когато родителите са непоследователни в думите и действията си, и се възползват от това.

– Не се чувствайте виновни и не го приемайте твърде лично: Отново – много родители избягват да налагат последствия, защото се страхуват, че ще разстроят децата си. Помнете – докато правилата и последствията са справедливи и адекватни, помагате на децата си да вземат по-добри решения и да регулират емоциите си. Бъдете подготвени за обвинения от тях. Да им отнемете телефона или да ги накажете да не излизат може да е разстройващо за тях, затова очаквайте те да опитат всичко, за да ви накарат да размислите. Знайте, че техните обвинения, гневни избухвания и лошо поведение не са нищо повече от опити да ви накарат да се откажете от наказателните мерки. Когато обаче се научат да очакват от вас постоянство, манипулациите и мрънкането ще спрат. Ще разберат, че когато сте поставили правило и имате последствие за нарушаването му, то това е нещо сериозно.

Моделирайте здравословна регулация на емоциите: Помогнете на децата си да усвоят начини за здравословно справяне с емоциите. Дайте им пространство и позволение да се чувстват гневни и разочаровани, когато се сблъскат с последиците от поведение им. Тези неприятни емоции ще им дадат възможност да започнат да правят по-добри избори. Можете да валидирате емоциите и преживяванията им и да им дадете опции за справяне с тях, без да се отказвате от думата и решенията си.

Започнете това отрано: Важно е да започнете отрано да помагате на децата си да учат за правилата и последиците. Често срещам родители, които не са правили това, когато децата им са били малки, тъй като не са имали особени проблеми с тях. По тази причина те често са снизходителни, когато децата им започнат да вземат лоши решения. Докато се усетят, децата вече са подрастващи и тогава нещата стават трудни. Тъй като до този момент те не са имали наказания за действията си, сега им е още по-трудно да разберат защо това е необходимо и важно. В този случай отпорът е дори още по-голям.

В резюме помнете, че правилата и последствията са ваши приятели. Уверете се, че те са разумни и справедливи и не позволявайте манипулациите и емоционалните изблици на вашите деца да ви разубедят.

Източник: https://www.goodtherapy.org/blog/but-theyll-be-mad-at-me-why-kids-need-rules-and-consequences-0523185

Please follow and like us:
0

Полезно за родители

„Вашите чада не са ваши чада..
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.“
Халил Джубран („Пророкът“)

Никой не е казал, че родителството е лесна задача и с няколко правила или с времето, може да се изучи и овладее до съвършенство. Понякога нито чуждия опит, нито преживяното със собствените ни родители, нито книгите и научните теории вършат работа. И все пак, по долу ще спомена няколко основни насоки, които е добре да имате предвид:

Контактът с детето
Нарушеният диалог е сред най-често срещаните проблеми между родители и деца. Добрият контакт не означава игра на въпроси и отговори, тоест вие питате, а детето отговаря. В основата на добрия диалог лежи интереса към личността на другия и неподправеното любопитство за това, какво точно се случва с него и какви чувства изпитва. Тук не говорим за онова родителско любопитство, провокирано от желанието за контрол. Добрият диалог изиска откритост, чиято предпоставка е доверието. Интересувайте се искрено от това, какво се случва с вашето дете и бъдете готови да разговаряте за нуждите му, без да го критикувате и осъждате. Тъй като вие имате по-голям социален и емоционален опит, детето ще копира от вас вашите поведенчески и емоционални реакции. Във ваш интерес е да коментирате по добър начин с него неговите собствени реакции, да проявявате внимание и да отделяте достатъчно време за споделяне, игра и съвместни дейности.

11556731-large
Детето е отделна личност и не всичко зависи от вас
Родителите трудно приемат факта, че детето ще минава през болка и трудни моменти, както всеки друг човек. Обикновено родителите се опитват да спестят трудностите на децата си като ги съветват, насочват или контролират. Колкото по-дълго се опитвате да го предпазвате, толкова по-дълго ще отлагате израстването му. Позволете на детето си да избира и му дайте шанс да греши. С ученето на избор идва и ученето на отговорност. Никой не оспорва факта, че животът понякога е сложен, но човек трябва да бъде подготвен да се справя с него. Какъв по-добър учител от опита? За детето ще бъде неоценимо, ако сте до него, когато прави избор, когато го изпробва и когато му подадете ръка, когато се препъне. Надали има по-голям дар за него от обичта и подкрепата ви в подобни моменти.

Създайте ред и правила
Една от основните нужди на детето е нуждата от структура. Структурата дава сигурност и предписания какво е прието, слага граници, определя ценностите. Ясните граници помагат много на децата да се ориентират в един голям и непознат свят. Естествено е, че децата ще се опитат да ги прекрачат, за да ги пробват. В този случай е важно родителите да разговарят с детето, за да може то да осмисли и приеме по добър начин този негативен опит. Ако се налагат забрани и правила, добре е да има и рационално обяснение защо е това. Постижимите цели и поощренията са добри фактори при възпитанието на успешни хора. Нека детето вижда положителният резултат от усилията си и се чувства признато. Реда, правилата и целите възпитават отговорност у младия човек, а справянето с определени отговорности и задачи повишава самооценката и самоувереността му.

Родителите като пример за подражание
Един умен психолог на име Пол Вацлавик е стигнал до извода, че поведението също е един вид език, който също носи определени послания. Представете си някой да ви информира за вредата от цигарите, докато пуши в лицето ви. Човешката психика е така устроена, че ако получавате вераблно и неверабално послание по един и същ повод и ако двете са различни, човек ще отдаде по-голямо значение на невербалното. Когато казвате на детето си, че не трябва да прави или да прави нещо, давайте му пример, като се придържате към собствените си правила. Ако искате да не ви лъже, не го лъжете; ако искате да спазва обещанията си, не нарушавайте своите; ако не искате да използва определен език, внимавайте как се изразявате.

Информацията
Ако показвате интерес към дейностите на детето в свободното му време, в училище, ако разговаряте за приятелите му и споделяте и вие неща от вашето ежедневие, детето ще схване това като специално внимание, насочено към него. Би било добре да обсъждате с детето си „болезнени” теми, включително наркотици, алкохол, секс… Ролята на „изследовател“, ако вие самият нямате достатъчно информация, е много подходяща, а още по-подходящо би било и да потърсите информация заедно с вашето дете

Допуснати грешки
Понякога, колкото и да се стараем, не всичко върви по вода. Със сигурност не е приятно, но не е и страшно. Ако се покажете пред детето си като човешко същество, способно да греши, е много вероятно да научите детето си да не се страхува от грешките си и да не ги интерпретира като провали. Ако признавате грешките си, ще дадете добър пример за честност и достойнство. Нека децата видят, че никой не е застрахован да греши (дори и възрастните), а да си признаеш и да се поправиш е постъпка, достойна за уважение. Не е добра практика да се опитвате да замаскирате грешките като глезите детето или му предоставяте извънредни права като форма на извинение.

Роля на родителите, е да даде възможност на една друга личност да израсне и да поеме своя автономен път. Насърчете детето си да развива своята индивидуалност, като сте до него, подкрепяте го и го обичате. Това са най-сигурните първи стъпки към доброто родителстване.

 Статията първоначално е подготвена за сайта Puls.bg

 

Please follow and like us:
0