Изкуството и психологията – фотография

Изкуството ни предоставя възможност за себеизява и за себепознание. Това, което понякога не може да се изрази  в ежедневието, се предава чрез изкуството. Полагайки определени усилия и инвестирайки  енергия, човек успява да разкрие част от вътрешния си свят, той се отваря и споделя за себе си, като в замяна получава утвърждаване.

Част едно и част две

Моето изкуство е моята визитна картичка

Човек не може да избяга от себе си. Макар и намирайки начин за приемливо справяне с тревожността и адекватно разтоварване на напрежението, намекът за характера и природата на проблемите винаги би могъл да се долови, дори и в изкуството.

Има редица примери за това. Няколко от които ще ви представим и тук. Едно от тези имена е името на един немски фотограф, чиято фотография Рейн II е най-скъпата продадена в света снимка (можете да я видите по-долу).

изкуствотоРед, ред и пак ред

Името на този фотограф е Андреас Гурски (Andreas Gursky). Защо го споменаваме? Ами, поради два факта – от една страна заради таланта му и изкуството, което твори и от друга страна отново заради специфичния начин, по който той се изразява. Фотографиите на Гурски имат определена специфика и характер. Повечето от тях са изключително мащабни и са правени от висока позиция. Кое обаче е специфичното в тях? Изключителното внимание към детайла и подредеността. По-долу можете да видите няколко от тях. Това, което вероятно ще ви направи впечатление, са прецизността  и детайлите.

Paris, Montparnasse 1993

Paris, Montparnasse 1993

изкуствотоизкуството
В снимката с прозорците примерно, при много силно увеличаване  на мащаба може да се види, че зад всеки един прозорец се случва нещо различно. Вероятно ще си кажете: „Какво пък толкова?” Причината да разглеждаме тези подробности е, че те не са случайни. Всъщност те са резултат от манипулация. Именно това е интересното и специфичното в изкуството на Гурски – неговите фотографии са толкова подредени и организирани, точно защото са манипулирани. Посредством програми фотографът организира и нарежда пространството и намиращите се в него предмети по свой собствен начин. Тоест в места и ситуации, в които реално цари хаос и безпорядък или поне не толкова съвършена организираност, той въвежда ред по начин, по който той го разбира.

Какво ни казва това за характера и виждането на автора на фотографиите? Какво послание отправя той към останалите? Със сигурност бихме могли да си помислим, че това е човек, който цени и харесва реда и организираността. Енергията и усилията, които влага в това да преорганизира пространството и голямата прецизност и внимание към детайлите, биха могли дори да ни наведат на идеята, че той е педантичен и контролиращ. Сякаш посредством фотографиите си той заявява своята нужда от това нещата да бъдат подредени, да има едва ли не някаква стерилност и непокътнатост, цялост дори. От психологична гледна точка бихме могли да хипотезираме дали всъщност склонността към такава подреденост на външния свят и реалност не намеква за наличието на хаос и обърканост във вътрешния свят на фотографа.

Гурски споделя с нас една своя фантазия. Наличието на тази фантазия разкрива неговите нужди. Важното в случая е, че въпросната фантазия, която сама по себе си е свързана със сериозни потребности като контрол, власт, ригидност, нужда от правила и рамка, намира израз посредством един конструктивен начин – именно чрез фотографията и изкуството. В рамките на фантазиите ни остава хипотезата какво би се случило, ако всички тези потребности не бяха изразени конструктивно и Гурски не успееше да сублимира. Възможните варианти са много – като се започне от саморазрушаващо поведение под формата на психично разстройство (такова като обсесивно-компулсивното разстройство, например) и се стигне до изключително наказващо и ананкастно поведение спрямо другите. Това, разбира се, са само допускания в сферата на хипотезите.

Copy&Paste или неточно?

Друг пример, който ще разгледаме, е този, свързан с изкуството на Томас Деманд (Thomas Demand). С какво е известен той – с фотографиите му, които са отговор на социално значими събития. Чрез фотографиите си Деманд пресъздава ситуации свързани с реалността (най-често престъпления или някакъв тип драми с обществен мащаб и значение) едно към едно. Особеното при него е, че всеки един елемент от обстановката или мястото, където се е случило даденото събитие, е пресъздадено посредством хартиени и картонени модели. За всяка една от своите фотографии той изгражда макети до най-малкия детайл. След това ги аранжира по първообраз на оригинала и пресъздава ситуацията, която заснема.

изкуствотоизкуствотоизкуството
Тук отново се срещаме с онази склонност към детайлизиране, с тенденцията за свръхпрецизност. В същото време впечатление прави и способността за концентриране и самовглъбяване при създаване на макетите. Впечатление прави липсата на хора в повечето фотографии. Като че ли комуникацията и връзката с другия са омаловажени или сякаш дори игнорирани. Всички пресъздадени събития се случват с хора и на хора. Деманд, обаче, като че ли ги изолира от своите фотографии.

Няма как да не ни направи впечатление и афинитетът му към пресъздаване на престъпни сцени и събития. Да, това е неговият отговор и реакция на нещо нередно и неправилно, това може би е неговият протест срещу случващото се, но все пак той инвестира изключително много енергия и усилия в нещо, което има престъпен и мрачен отпечатък. И все пак, той споделя тези свои вълнения по един доста конструктивен и значим начин. И ако предположим, че по един или други начин в психичен аспект той „бяга“ от хората, то посредством изкуството си Деманд реално се свързва с тях – от една страна, като че ли намеква за някаква своя трудност или особеност, от друга, като че ли именно чрез изкуството намира начин да се справи с нея и да я преодолее.

Уникалност, до която те допускам

Както вече споменахме многократно, чрез изкуството хората успяват да пресъздадат много от нещата и темите, които ги вълнуват и които едва ли биха могли да изразят по друг начин. Чрез изкуството хората се себеизразяват, то позволява на другите да ни опознаят по-добре и понякога да видят и да се докоснат до неща, които иначе биха останали скрити или не дотам добре изразени. Изкуството помага да „изведем” от себе си и да заявим някои доста разрушителни мисли, чувства и фантазии, без реално да навредим на останалите. Понякога то ни спасява от нас самите, без дори да си даваме сметка, а понякога се превръща в утешителен пристан на други, които намират опора и подкрепа в него. Във всеки един от случаите то е тясно свързано с психичния свят на човека, с неговите най-съкровени и неизказани фантазии и идеи, а най-ценното е че само по себе си то е толкова открито и истинско, че неговата автентичност  всъщност ни помага да е  докоснем до уникалността на другия.

 

Please follow and like us: