Когато пролетта ви „събаря“ в депресия

За някои хора дъждовете на април носят депресия през май

Пролетта обикновено е щастлив и многообещаващ сезон – помислете си за пролетната треска и пролетната ваканция. Но за някои хора сезонът носи точно противоположните чувства. Двама от вероятните виновници са сезонните алергии и сезонното афективно разстройство (САР).

Сезонни алергии: ефектът „Апчих!“

Пролетните алергии към полени могат да ви направят едновременно кихащи и сърдити. Няколко изследвания са показали връзката между алергиите и депресията. Изследователите също така забелязват, че периодът на пролетните полени изглежда съвпада със скок в броя на самоубийствата.

Едно интересно изследване, проведено от изследователи от Университета на Мериленд в Балтимор, наскоро беше публикувано в списанието Bipolar Disorders. Изследователите откриват, че депресията се влошава по време на върховите периоди на полените при хората, страдащи едновременно от биполярно разстройство и активни алергии към полени. Страданието, което понасят хората със сезонни алергии – кихане, течащ или запушен нос, сърбеж в гърлото или очите, сълзотечение – може да е достатъчна причина за депресия. В това изследване обаче влошаването на депресията след силно излагане на полени не е напълно обяснено от тежестта на симптомите при хората с алергии. Като че ли има още нещо, което допринася за тъжното им настроение.

Най-вероятните кандидати са цитокините, химическите куриери на имунната система. Алергичните пристъпи предизвикват отделянето на цитокини, които допринасят за възпалението. И при хората, и при животните високите нива на цитокини, допринасящи за възпалението, се свързват с нещо наречено „поведение на болен“. Този модел на поведение се характеризира с повече сън, намален апетит, намален сексуален нагон и отдръпване от средата. Накратко, това много наподобява депресия.

Освен това, бушуващите алергии пречат на добрия нощен сън. А твърде малкото и с лошо качество сън може също да допринесе за симптомите на депресия.

пролетта

Сезонно афективно разстройство наопаки: светли дни, тъмно настроение

Дъждовно или слънчево, някои хора определят времето като депресиращо. Скорошно изследване, проведено от изследователи от Университета в Утрехт, разглежда различни модели на настроението в отговор на климатичните условия. Една група, наречена „Мразещи лятото“, изпадат в по-лошо настроение, когато времето стане по-топло и слънчево. Изследователите предполагат, че „Мразещите лятото“ може да са в риск от състояние, наречено обърнато сезонно афективно разстройство.

САР е форма на повтаряща се депресия, при която симптомите започват и спират по едно и също време всяка година. Обикновено те започват през есента или зимата и отшумяват през пролетта. Но при около един от 10 страдащи от САР, моделът е обърнат наопаки – депресията се връща през пролетта или лятото. Обичайните симптоми на обърнатото сезонно афективно разстройство включват безсъние, раздразнителност, безпокойство, лош апетит и загуба на тегло. Счита се, че тази форма на депресия може да е реакция на повишените температура и влажност, тъй като понякога отиването на по-хладно място носи облекчение.

За съжаление, самият факт, че пролетта би трябвало да бъде време на радост и съживяване може да подчертае какво липсва на тези, които не се чувстват по този начин. Това е ефектът „Аз съм единственият, който не се забавлява по време на пролетната ваканция“ и той със сигурност ще накара някой, който вече е депресиран, да се почувства още по-зле.

Ако сте в тази група, може да има някакво успокоение в това да знаете, че не сте единствени. Не се колебайте да потърсите помощ, ако ви е трудно. За някои хора дъждовете през април носят не само цветя през май, но също и посещение при терапевта или рецепта за антидепресанти.

Източник

Please follow and like us:
0

Понякога е нужна просто сляпа вяра: За депресията и употребата на наркотици

Понякога депресията е неизбежна – не може да си винаги мотивиран.

Обикновено не обичам да споделям подобни неща, но в крайна сметка целта на блога е да бъде откровен. За целта, това означава да съм подготвен да говоря на всякакви теми. Когато става дума за депресия и употреба на вещества, имам личен опит – може би това, което споделям, ще помогне и на някой друг. Така че ето и това, което имам да кажа.

Когато депресията удари:
Употреба на вещества и самолечение

Може да  е голяма новина, но… Не винаги когато се събуждам, се чувствам способен да се справя с идния ден.

Зная, че това, което правя е важно и зная, че ако продължавам да полагам усилия, ще бъда възнаграден с успех. Въпреки това понякога просто се събуждам и не виждам смисъл. Сякаш е безсмислено да ставам от леглото и съм обречен да бъда едно Нищо.

Може би поне частично тези чувства се дължат на факта, че може би страдам от депресия. През живота си съм имал само един голям епизод на депресия, когато бях в колежа, но беше доста краен. Продължи шест месеца, след една моя раздяла (да, знам, че може да звучи тривиално). Без съмнение това беше точката, в която пиенето ми, пушенето на марихуана и употребата на наркотици достигнаха нови висоти. Не правех нищо друго, освен да се събудя късно, да се напия и да напуша, буквално да изгубя съзнание и след това да повторя. Това беше и периодът, в който започнах да изпробвам нови наркотици. Първо LSD, след това кокаин и накрая екстази. Останалата част от историята ми съм я разказвал и тук, на парчета, но никога преди не съм споменавал депресията.

В днешно време, депресията не удря често, но когато се случи, тя може да бъде изключително омаломощаваща. Това може да направи ставането от леглото почти невъзможно и работата изглежда като най-безполезната и трудна, която мога да си представя. Накратко – ужасно гадно е.

депресията

Да се чувстваш депресиран, без да прибягваш до наркотици

Аз не вярвам в бог, така че за мен вярата е свързана с това да се уповавам на собствените ми способности. Вече съм вярвал по този път достатъчно дълго, за да знам, че ако продължа да вървя, облаците ще се изчистят. Ако не ми връщат обажданията и нищо не ми се получава, знам, че просто трябва да вървя напред, докато всичко се промени. Все пак това не винаги е било вярно. В миналото, когато това чувство ме удареше, аз често се оттеглях към наркотиците, изолирах се, понякога дори си причинявах физическа болка, за да притъпя емоционалната.

Това, което имам предвид е, че в днешни дни мога да се убедя, че това чувство на безнадеждност не е тук завинаги. Първоначално се засрамвам, смущавам се, че изпитвам тези неща. Срамувам се, че след всичко, през което съм преминал, все още мога да се чувствам безнадежден. И все пак, независимо дали това чувство е универсално или уникално за мен, аз осъзнавам, че вероятно няма да отиде никъде, така че трябва да се справя с него. Точка по въпроса.

Понякога това означава да отида при жена ми и буквално да разголя душата си. Вярвате или не, дори след пет години с нея и факта, че тя ме познава толкова добре, колкото изобщо някой може да ме познава, да й призная, че се чувствам слаб, не е лесно. Повечето пъти обаче това означава просто да изтърпите тези чувства, може би като се опитате да се разсеете (лично за мен забавни телевизионни предавания, спортни занимания или тренировки често могат да бъдат полезни). От личен опит мога да кажа, че споделянето с жена ми или с близък приятел ме кара да се чувствам по-добре през по-голямата част от времето, но не винаги съм достатъчно наясно със собствените си чувства и достатъчно смел. Всички ние можем да гледаме напред към по-голямо израстване в бъдещето.

***

депресията

Когато се стигне до същината на проблема, най-важното нещо, което трябва да осъзнаем е, че употребата на наркотици в действителност не помогна на депресията ми.  Вероятно не помага и на твоята. Вместо това, представете си, че депресията е подобна на кутия, която наркотиците ви помагат да „изритате“ надолу по склона.  При мен единственото, което се получаваше, бе, че „кутията“ събираше още повече боклуци надолу по склона. В крайна сметка ми беше дори по-трудно да се справя с тези чувства. Днес моите техники не винаги ми помагат да се справя с депресията (макар че понякога го правят); но със сигурност не ме водят по пътя, който влошава нещата.

Когато се чувствате депресирани, наистина може да помогне да знаете, че колкото и зле да се чувствате, по-късно ще се почувствате различно. Носете това убеждение, дори за няколко мига. Поемете няколко дълбоки вдишвания и намерете начин времето да преминава.

Слънцето изгрява всеки път. Обещавам.

Автор: Ади Яфе

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/all-about-addiction/201104/sometimes-it-just-takes-blind-faith-depression-and-drug-use

Please follow and like us:
0

Натрапливи мисли и депресия

Натрапливите мисли са многобройни, несвързани с действително случващото се мисли, които възникват у човек в някаква ситуация. Неприятното естество на тези мисли може да доведе до няколко разстройства и състояния, които засягат психичното здраве на човека. Прекалената като количество и честота поява на натрапливи мисли винаги води до депресия.

Депресия

Депресията е вид психично разстройство, което засяга негативно начина, по който мисли човек, по който се чувства и реагира на ситуация. Тя може да бъде или дългосрочна, или преходна, и предизвиква чувства като тъга и загуба на интерес към живота, което пък има способността да потисне настроението на човека и неговата продуктивност в работата. Депресията може да затруднява концентрацията и да допринася за това човекът да остава заседнал в определена мисъл или отминала случка.

Депресията е сред най-разпространените психични разстройства и засяга около 10% от населението.

Симптоми:

  • трудности във взимането на решения или в концентрирането върху дейности;
  • постоянно чувство на вина и безполезност;
  • постоянни мисли за смърт или самоубийство;
  • промяна във физическите активности и начина на реагиране;
  • честа загуба на енергия и липса на сили;
  • човекът не яде или яде твърде много;
  • безсъние или твърде много сън;
  • постоянно чувство на тъга без причина.

натрапливи мисли

Повтарящи се натрапливи мисли

Повтарящите се мисли са важна причина за депресия. Хората, които страдат от нея, нерядко засядат в една или в група от натрапливи мисли, които се появяват често.

Например, когато човек се сблъска с проблем, правилният начин да подходи към него е да го реши или преодолее. Но човекът с натрапливи мисли прекарва извънредно много време върху проблема и с часове го изучава и анализира. Той отново и отново мисли за проблема и забравя да търси решение за него. Това е моментът, в който повтарящите се мисли стават проблематични. Ако една ситуация разваля настроението на човек, повтарящите се мисли за нея ще го разстроят още повече и докато са налице, ще стопират всичките му действия.

Скорошно изследване е доказало, че хората с повтарящи се натрапливи мисли имат огромен шанс да развият депресия или тревожност. Такива хора срещат огромни трудности да се освободят от проблема и да преодолеят мислите си. Основната причина за двете разстройства са натрапливите мисли. Няколко проучвания показват, че хората, които страдат от депресия, страдат и от повтарящи се мисли.

Въздействие на натрапливите мисли върху депресията

Тревожността и депресията са взаимосвързани. Някои хора могат да имат депресия и след това да развият тревожност; човек, който страда от тревожност, може да развие депресия; накрая, човек може да страда едновременно от тревожност и депресия.

В повечето случаи натрапливите мисли играят съществена роля за възникването на тревожност, което в крайна сметка води до депресия. Например, внезапната смърт на обичан човек причинява депресия, която може да премине с течение на времето. Но повтарящите се натрапливи мисли относно това събитие може да предизвикат тревожност. Тревожността има важна роля за задълбочаването на депресията.

натрапливи мисли

Видове натрапливи мисли при депресия

Примерите за натрапливи мисли при депресия може да включват:

  • Човекът оценява себе си в двете крайности – само в черно или само в бяло, няма сиво.
  • Всеки път избира негативните страни и смята, че ще му се случат само лоши неща.
  • Държи в ума си конкретно ужасно преживяване и приема, че всички дейности ще свършат по същия начин.
  • Мисли твърде много и дори посочва негативните страни в позитивна ситуация.
  • Опитва се да прочете мислите на другите хора, за да предположи какво мислят те за него.
  • Предрича негативно бъдеще и го смята за своята съдба.
  • Гледа на малките грешки по преувеличен начин.
  • Счита, че неговите мисли са верни и са факт.
  • Приема, че носи огромна отговорност и предрича, че от нея ще има негативни последствия.

Преодоляване на натрапливите депресивни мисли

Въпреки че не е много лесно да се пренебрегнат депресивните мисли, има някои алтернативи, които могат да помогнат на някого да избягва тормоза на тези мисли. Възможностите включват:

  • Ако човек си записва мислите, това може да му помогне за намаляване на тревожността.
  • Ако си ги представи визуално и ги разбере, това може да му помогне за намаляване на страха.
  • Веднага щом се появят мислите, да се разсее с други дейности (като физически упражнения, разговор с приятели и разходка).
  • Да повиши способността си за решаване на проблеми и да действа смело.
  • Да установи времето, мястото или случката, които предизвикват тези мисли, и да се опитва да ги избягва.
  • Медитацията може да помогне за преодоляване на тези мисли.
  • Ако разговаря със себе си по позитивен начин и се насърчава, човек може да си даде увереност при следващия сблъсък с мислите.
  • Приемането на тези мисли ще намали тяхната честота.

Източник

Please follow and like us:
0

Самотата – онази човешката и личната

Започвам тази статия с уговорката, че когато става въпрос за чувства, емоции и преживявания, нищо не е обективно. Тези неща са лични. И тази статия ще е лична. Много лична. По тази причина няма да се основавам на теории, авторитети, наука и факти, а ще се възползвам от вдъхновението, което получих от реални хора и техните автентични размисли.

Темата е САМОТАТА.

1601430_10151878979237966_1087318509_n

Автор: Росица Долапчиева-Кайрякова

Много актуална напоследък. Срещам доста неща по въпроса, но в мен се загнезди едно объркване и необяснимо негодувание. Сякаш има една неяснота в понятията. Защото не е същото да си сам, самотен или отчужден. И сякаш твърде много прехвърляме отговорността на неща извън нас. Неща, които уж са създадени да ни служат и следва да умеем да ги ръководим. Икономика, глобализация, социални мрежи, политики. Всичко това е създадено от човека. В основата им е човекът. А човекът е основата на собствената си Вселена. От там тръгва всичко.

Замислих се за онази самота, която ни кара да страдаме, да се крием още повече в черупките си, която ни парализира и я усещаме като прокоба. От която всячески се опитваме да избягаме, да отречем, да пренебрегнем, но тя още повече ни оплита в мрежите си. Тази самота, която води след себе си много – погрешни избори, депресия, бягство от реалността чрез употреба на алкохол, наркотици, социални мрежи, безразборен секс и още много други неконструктивни действия.

И някак си естествено у мен се породиха някои въпроси. Какво всъщност е самотата? Как я схващат хората наистина? Различни ли сме в преживяването й? За душата полът има ли значение? В един свят, в който всичко и всички са на една ръка разстояние, в свят на неограничени възможности и избори, самотата реален феномен ли е?

И най-вече, назовавайки проблема, това вече е половината решение. Тоест, когато знаем в какво реално се корени тя, ще знаем и какво ни е необходимо, за да я преодолеем. Освен това е някак успокояващо, когато си дадем сметка, че и други хора преживяват същите неща като нас и имат същите потребности. Може би често не осъзнаваме, че не сме толкова самотни в преживяванията си, колкото си мислим. Просто се притесняваме да говорим, да споделяме, да задаваме въпроси. А това е единственият начин, по който можем да разберем, че по земята бродят много други хора, които споделят частици от нас и изживяват подобни на нашите болки.

„Кога човек се чувства самотен и какво усеща/мисли/преживява в тези моменти?“ Това попитах  15 жени и 15 мъже. 30 човека на различна възраст, с различни професии, начин на живот, интереси и житейски цели.

Оказа се, че има много сходства в идеята за самотата, както и преживяванията, свързани с нея. И всъщност душата няма пол. Вероятно религия и раса също. Тя си иска своето.

По тази причина ще обединя някои от повтарящите се идеи, иначе нищо не е цензурирано. Всичко е естествено, спонтанно и неидеално, а така е най-хубаво.

Какво е самотата?

  • Най-силно се усеща самотата, когато си на публично място сред много хора, но не искаш да си там и не искаш да общуваш с тези хора, поне не точно сега;
  • Когато има някакъв дефицит в общуването. Когато човек няма с кого да обсъжда важните, интимни за него неща;
  • Човек е самотен, когато няма на кого да сподели емоциите си – радост, тъга. Когато няма на кого да сподели нещо лично, а не когато липсват хора около него;
  • Човек е самотен, когато си няма никого, с когото да мечтае или да сподели мечтите си;
  • Човек се усеща самотен, когато загуби близък;
  • Чувстваш се самотен, когато нямаш до себе си някой, който споделя ежедневието ти и те подкрепя, някой, който също обвързва бъдещето си с теб. Някой, който ти дава усещане за допълване, тъй като ние не сме създадени да си бъдем самодостатъчни;
  • Самотата е липса. Липса на някой, който да те цени. А ако все пак имаш някой до себе си и се усещаш неоценен, тогава също можеш да се чувстваш самотен. Макар и реално да не си сам;
  • Човек се чувства самотен, когато не се чувства цял и завършен сам по себе си, няма волята да се развива и себепознава. Тогава започва да търси някой друг, който да запълни дупките.
  • Човек е самотен, когато няма някой до себе си, с когото да споделя живота си. В такива моменти често влиза в отношения, които иначе не би започнал. Такива, които още от самото начало знае, че са обречени. И това само за да не е сам. Но пак си остава самотен;
  • Човек се чувства самотен, когато няма с кого да говори и няма кого да обича.

Какво си мислим, когато сме самотни?

  • Човек се чуди дали сам си е виновен, дали е твърде различен от останалите хора, дали реално иска да промени това;
  • Обземат ме негативни мисли най-често;
  • Мисля си да избягам, да променя нещо, да ми се случи нещо ново;
  • Започвам да си мисля, че може би проблемът е в мен. Че аз бъркам някъде.
  • Може би в такива моменти човек се чуди дали ще има с кого да сподели живота си и някой, който да се грижи за него. Все тревожни мисли от този род;

Какви емоции/чувства/преживявания ни носи самотата?

  • Празнота;
  • Разочарование;
  • Усещане за непълнота, празнота в общуването, а естественият стремеж е да я запълним. Ако я запълним с някакви заместители обаче, чувството остава дори и притъпено;
  • И отново празнота;
  • Когато си самотен всичко става безсмислено;
  • Когато е самотен, човек често чувства тъга, отчаяние, дори завист към тези, които видимо не изглеждат самотни и имат някого до себе си.
  • Когато загубиш близък, просто усещаш чувство на празнота, сякаш част от теб вече я няма и някак си не си пълен. Вече не си нужен. Чувстваш се нежелан;
  • Усещането е за загуба на смисъл – – успехите не те радват, трудностите изглеждат непреодолими, нямаш желание да гледаш напред и да правиш планове, защото изглежда безсмислено;
  • Изпадам в депресия … или нещо подобно;
  • Ако съм дал доверието си на някого, а той ме е предал, се чувствам самотен и наранен. Неразбран и неоценен;
  • Когато съм самотна, често изпитвам тревожност граничеща с паника и страх свързан с бъдещето.
  • Усещането е почти като при влюбване – нещо като пеперудки в стомаха. Но май по-скоро това е тревожните мисли, които ни обземат;
  • Когато е сам, човек се чувства като болен от рядка болест, за която все още не е измислен лек.

Още Аристотел е казал, че хората сме социални животни. Но самотата най-често се крие не в липсата на хора около нас, а на онзи един, с когото не просто водим повърхностни разговори, а споделяме себе си. Споделяме радостите и тъгите си,  споделяме ежедневието, трудностите, страховете, мислите и емоциите си. Този, който ни приема такива, каквито сме, който иска да чуе това, което имаме да кажем, който уважава потребностите ни, който е до нас и когато сме добри, и когато грешим. Защото няма нищо идеално, нали?

Самотата е свързана и със страха да разкрием себе си.  Да се осмелим да сме такива, каквито сме, с ясното съзнание, че можем да бъдем отхвърлени. Когато се страхуваме от отхвърляне, тогава се представяме за някой друг –някой, който мислим, че другите искат да видят. Това означава никога да не влезем в искрени, интимни отношения и ползвайки се от личния си опит, да сме във вечно колебание дали другият също е искрен. Това още повече ни завихря във вихрушката на самотността.

Ние не споделяме себе си, а имаме тази потребност. Другият не споделя себе си, а е много вероятно той също да има нужда от това.  Тогава свързване няма. Има една размяна на маски, едно общуване на повърхността и двама много нещастни и фрустрирани човека.

Това, че си даваме сметка колко общи са потребностите ни, има две много големи преимущества. От една страна разбираме, че не сме единствени в нещата, които ни липсват. Не сме уникални в преживяванията си на тъга и самота. Няма защо да се чувстваме осъдени от съдбата и обстоятелствата. Другите също страдат от недостиг на уважение, зачитане, разбиране, внимание и любов.

От друга, също толкова важна страна, другите имат абсолютното право на и нужда от същите неща. Човекът срещу нас също иска нашето внимание, зачитане, разбиране и грижа. Не бива да бъдем егоисти. Егоизмът отделя. Егоизмът е равен на самота.

И в крайна сметка нещата май не са толкова сложни. Истините не са нито нови, нито революционни. И отговорите си носим в себе си. Просто се изисква смелост. Да си дадем сметка какво ни липсва и да не го замитаме под килимчето, отричайки съществуването му. На първо място трябва да спрем да бягаме от себе си. Не е срамно да си самотен. Няма да станем по-малко самотни колкото и хиляди часове да прекараме в социалните мрежи, по заведенията, в работа, в големи компании и водейки множество безсмислени разговори с хора, за които не ни е грижа, които не ни разбират и които изобщо не се интересуват от това какво се случва с нас. Няма да станем по-малко самотни пиейки, пушейки, лягайки си всяка нощ с различни.

Да си признаем откровено –  за да не сме самотни, имаме нужда от един – двама. Един или двама, но такива, които стоплят душата ни, напомнят ни колко сме ценни такива, каквито сме, чиито истории не се отегчаваме да слушаме, чиито трепети и вълнения не ни натоварват. Такива, които след среща с тях, не се чувстваме емоционално ограбени, а си тръгваме по-богати, вдъхновени и по-добри.

Това е приятелство, това е любов.Това са отношения, чрез които надскачаме себе си и всъщност само те имат смисъл.

youth-640094_960_720

 

Please follow and like us:
0

Алкохол и депресия

Има ли връзка между алкохол и депресия?

депресияДепресията е един от най-често срещаните проблеми с психичното здраве във Великобритания – всяка година един на всеки десет човека страдат от нея. Връзката между прекомерната употреба на алкохол и депресията е сложна и двете явления взаимно се усилват.

Това означава, че без значение кое от двете се е появило първо, едното състояние значително повишава вероятността да се появи и другото. И в двата случая рискът се повишава с увеличаването на употребата на алкохол. Прекаленото пиене увеличава вероятността за развитие на депресия, а пиенето, съчетано с вече развита депресия, задълбочава симптомите и прави възстановяването по-трудно.

Какво е депресията?

Страдащите от депресия изпитват постоянна тъга за дълги периоди от време. Може да включва липса на радост или удоволствие от каквито и да е дейности, трудности със съня и ставането сутрин, загуба на апетит, умора, трудна концентрация, чувство за безполезност, безнадеждност и дори мисли за самоубийство.

Освен че има разрушителен ефект за хората, депресията сериозно се отразява и върху обществените финансови средства. Изчислено е, че само в Англия депресията е струвала почти 11 милиарда британски лири под формата на преки медицински разходи и взети почивни дни от работа.

Биологични ефекти

Все още не знаем какви са пълните ефекти на алкохола върху мозъка. Клинични изследвания показват, че редовната употреба разстройва химията на мозъка и променя начина му на функциониране. Понижаването на нивото на серотонин (вещество, което регулира настроението) в мозъка и влиянието върху други химикали може да доведе до развитие на депресивни симптоми.

Алкохол и депресия, депресия и алкохол – каква е връзката?

Няма потвърдена причинно-следствена връзка между алкохола и депресията. Хората с интензивна употреба на алкохол страдат от депресия повече отколкото общата популация. На свой ред депресията засилва вероятността за прекалена употреба на алкохол и зависимост в бъдеще. Около три пъти по-голяма е вероятността за развитие на алкохолна зависимост сред тези, които имат депресия в сравнение с тези, които нямат. Съществува сложна и взаимно усилваща се връзка между двете явления. Ефектът на алкохола върху тялото (особено при засилена употреба за дълъг период от време) може да предизвика депресивна симптоматика.

„Самолечение“

Много хора, които страдат от депресия и изпитват силни тъга и тревога, може да пият алкохол в опит да облекчат тези симптоми. Това е познато като „самолечение“. Ефектът на алкохола върху тялото временно може да облекчи някои от тях. Потискането на нервната система може да притъпи емоциите и човек може да избегне решаването на сериозни проблеми.

Това „самолечение“ е един от най-малко ефективните методи за справяне с депресията. Развитието на депресия често става преди възникването на проблемна употреба на алкохол особено при жените, което подсказва, че опитите за самолечение може да са причината за значителна част от проблемите с алкохола при хора с депресия. Самолечението с алкохол не само не успява да намали депресивните симптоми, но може и да ги задълбочи и да допринесе за развитието на проблемна употреба на алкохол само по себе си.

Алкохолът задълбочава симптомите и повишава риска

Употребата на по-големи количества алкохол може да допринесе за по-тежки и остри депресивни симптоми. Страдащите от депресия, които имат проблем с пиенето, са в по-висок риск от самоубийство, брачни проблеми и развод, имат по-дълъг престой в болница и по-нисък шанс за справяне с депресията в бъдеще.

Двойна диагноза

В клиничен контекст съчетанието на проблеми с психичното здраве и вредна употреба на вещества е познато като „двойна диагноза“. Между една трета и една втора от хората с психични проблеми употребяват наркотици или пият твърде големи количества алкохол.

Двойната диагноза е сложна по своята същност и това често води до неадекватно лечение. Професионалистите могат неправилно да диагностицират едно състояние като симптом на друго и по този начин да лекуват само едно нещо, игнорирайки сложността на връзката между двете. Важно е лечението да е координирано и да е за двете диагнози.

Хората с депресия, които търсят лечение на алкохолна зависимост, са в по-голям риск да направят рецидив и то по-бързо. Изследвания показват, че лечението на алкохолна зависимост само по себе си често повлиява депресивните симптоми, дължащи се на употребата. В същото време лечението на алкохолна зависимост при тези, които са я развили след като вече са имали депресия, е много по-малко ефективно.

Депресията може да направи намаляването на употребата на алкохол по-трудно и обратното – по-трудно е да се лекува депресия, докато човекът употребява големи количества алкохол. Важно е професионалистите, които се занимават с това, да са обучени да се справят с хора с двойна диагноза и пациентите да получават цялостна грижа.

Намаляването на алкохола отслабва депресивните симптоми

За щастие намаляването на пиенето може да доведе до намаляване на броя и силата на депресивните симптоми. За хората с двойна диагноза спирането на алкохола за 5 седмици води до значително намаляване на депресивните симптоми.

Заключение

Има сложна, силна и взаимно усилваща се връзка между алкохола и депресията. Употребата на големи количества алкохол повишава вероятността за развиване на депресия, задълбочава симптомите и може да направи възстановяването по-трудно. Много страдащи от депресия използват алкохола за „самолечение“ и системата за осигуряване на лечение невинаги оказва задоволителна подкрепа за тези с двойна диагноза.

Намаляването на употребата на алкохол може да помогне за намаляване на депресивните симптоми, а прекратяването ѝ може да е важна промяна в стила на живот, която е нужна на страдащите от депресия.

Източник

Please follow and like us:
0